Сертификацията ATEX се отнася до директивата „Оборудване и защитни системи за потенциално експлозивни атмосфери“ (94/9/EC), приета от Европейската комисия на 23 март 1994 г.
Тази директива обхваща минно и неминно оборудване.За разлика от предишната директива, тя включва механично оборудване и електрическо оборудване и разширява потенциално експлозивната атмосфера до прах и запалими газове, запалими пари и мъгла във въздуха.Тази директива е директивата за „нов подход“, обикновено наричана ATEX 100A, настоящата директива ATEX за защита от експлозия.Той определя техническите изисквания за прилагане на оборудване, предназначено за използване в потенциално експлозивни атмосфери – основните изисквания за здраве и безопасност и процедурите за оценка на съответствието, които трябва да бъдат спазени, преди оборудването да бъде пуснато на европейския пазар в обхвата на неговата употреба.
ATEX произлиза от термина „ATmosphere EXplosibles“ и е задължителен сертификат за всички продукти, които се продават в цяла Европа.ATEX се състои от две европейски директиви, които определят типа оборудване и условията на работа, разрешени в опасна среда.
Директивата ATEX 2014/34/EC, известна още като ATEX 95, се прилага за производството на цялото оборудване и продукти, които се използват в потенциално експлозивна среда.Директивата ATEX 95 посочва основните изисквания за здраве и безопасност, които цялото взривобезопасно оборудване (ние имамеВзривозащитен задвижващ механизъм на клапата) и продуктите за безопасност трябва да отговарят, за да се търгуват в Европа.
Директивата ATEX 99/92/EC, известна още като ATEX 137, е насочена към защита на здравето и безопасността на служителите, които са постоянно изложени на потенциално експлозивна работна среда.Директивата гласи:
1. Основни изисквания за защита на безопасността и здравето на работещите
2. Класификация на зоните, които могат да съдържат потенциално експлозивна атмосфера
3. Зоните, които съдържат потенциално експлозивна атмосфера, трябва да бъдат придружени от предупредителен символ